реклама
Как да разберете дали във вените има тромб? Симптомът, който не бива да пренебрегвате
Понякога опасно заболяване започва със симптоми, които изглеждат съвсем безобидни.
Леко подуване на крака.
Болка в прасеца.
Зачервяване.
Усещане, че просто сте се претоварили или сте се ударили.
Точно така може да започне и дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) — състояние, при което в дълбока вена, най-често на крака, се образува кръвен съсирек.
Проблемът е, че част от тромба може да се откъсне и чрез кръвта да достигне до белите дробове, където да причини белодробна емболия — потенциално животозастрашаващо състояние.
Важно е да се знае и още нещо: приблизително половината хора с ДВТ може да нямат ясно изразени симптоми. Затова липсата на силна болка не изключва проблема.
Един случай, който показва колко лесно симптомите могат да бъдат подценени
Описан е случай на 38-годишен мъж, при когото първите оплаквания се появили след игра на волейбол.
По време на играта той леко извил крака си, но травмата не изглеждала сериозна и дори успял да продължи.
На следващата сутрин забелязал, че единият му прасец е леко зачервен и болезнен.
Логично предположил, че става дума за последица от навяхването.
Започнал да използва обезболяващ мехлем и за известно време дискомфортът намалял.
Но дните минавали.
Болката не изчезвала.
По-важното било, че единият крак постепенно започнал да се подува и да изглежда по-голям от другия.
Мъжът въпреки това продължил да ходи на работа.
Не се чувствал достатъчно зле, за да потърси спешна помощ.
Около две седмици по-късно внезапно загубил съзнание и получил тежък задух.
Оказало се, че има белодробна тромбоемболия.
Животът му бил спасен, но случаят показва защо необяснимото подуване и болката само в единия крак не трябва автоматично да се приемат за обикновена травма.
Кой симптом трябва особено да ни направи впечатление?
Един от най-характерните признаци на дълбока венозна тромбоза е новопоявил се оток само на единия крак, особено ако е придружен от:
- болка или чувствителност в прасеца или бедрото;
- затопляне на кожата;
- зачервяване, посиняване или друга промяна в цвета;
- усещане за напрежение или тежест.
Тези симптоми са типични за ДВТ, но не са специфични единствено за тромбоза — подобно подуване може да има и други причини. Затова диагнозата не може да бъде поставена само по външния вид на крака.
Особено тревожно е, ако единият крак внезапно стане по-подути от другия
Ако единият прасец или целият крак внезапно се подуе без очевидна причина, особено ако има болка, зачервяване или затопляне, е необходима бърза медицинска оценка.
Не чакайте няколко дни с надеждата, че проблемът ще изчезне от само себе си.
ДВТ може да бъде лекувана успешно, но ранното диагностициране намалява риска от тежки усложнения.
Кога положението е спешно?
Ако към симптомите в крака се добавят:
- внезапен задух;
- болка или тежест в гърдите;
- болка, която се усилва при дълбоко вдишване или кашляне;
- много ускорен пулс;
- замайване;
- загуба на съзнание;
- кашлица с кръв,
това може да бъде признак за белодробна емболия.
В такава ситуация е необходима незабавна спешна медицинска помощ. В България се обадете на 112.
Как лекарите проверяват дали има тромб?
Един от основните методи е ултразвуково изследване на вените, често наричано дуплексна ехография.
То позволява на лекаря да оцени:
- как преминава кръвта през вените;
- дали вената може да бъде притисната нормално с ултразвуковия трансдюсер;
- дали има данни за съсирек.
При съмнение за ДВТ лекарят може да назначи и други изследвания според конкретния случай.
NHS например посочва, че при клинично подозрение за ДВТ пациентът обичайно се насочва за ултразвуково изследване.
А какво става със симптомите на Хоманс, Мозес и Ловенберг?
В по-старата медицинска литература се срещат няколко физикални теста, използвани при съмнение за венозна тромбоза.
Симптом на Хоманс
Описва болка в прасеца при движение на стъпалото нагоре към подбедрицата.
Симптом на Мозес
Описва болка при притискане на подбедрицата в определена посока.
Симптом на Ловенберг
Свързан е с появата на болка в прасеца при притискане с маншет.
Тези признаци имат историческо значение, но не трябва да се използват вкъщи за поставяне или изключване на диагноза.
Съвременната оценка се базира на симптомите, рисковите фактори, лекарския преглед и подходящите образни и лабораторни изследвания.
Не се опитвайте умишлено да притискате или „тествате“ болезнения крак сами.
Как се лекува дълбоката венозна тромбоза?
Основното лечение в много случаи са антикоагулантите — лекарства, които намаляват способността на кръвта да образува нови съсиреци и ограничават нарастването на съществуващия тромб.
Лечението и неговата продължителност се определят индивидуално от лекар според:
- местоположението на тромба;
- причината за появата му;
- риска от нова тромбоза;
- риска от кървене;
- придружаващите заболявания.
При определени тежки случаи могат да се прилагат и други методи, включително лекарства или процедури за по-бързо отстраняване на съсирека.
Важно уточнение: старият съвет всеки пациент с ДВТ автоматично да бъде поставян на строг постелен режим вече не е универсално правило. Решението за движение, компресия и физическа активност трябва да бъде взето от лекуващия медицински екип според конкретното състояние.
Колко дълго се приемат антикоагуланти?
Продължителността не е еднаква за всички.
При някои пациенти лечението продължава няколко месеца, а при други — значително по-дълго.
NHS посочва, че при ДВТ лечението с антикоагуланти обичайно продължава поне около три месеца, но конкретният срок зависи от индивидуалната оценка.
Следователно не е правилно да се приема, че всеки пациент задължително трябва да пие антикоагуланти точно шест месеца.
Компресионни чорапи — винаги ли са необходими?
Компресионният трикотаж може да бъде препоръчан на определени пациенти, но не трябва да се използва автоматично от всеки човек със съмнение за тромбоза.
Видът и степента на компресия трябва да бъдат съобразени с конкретния пациент и препоръката на лекар.
Никога не започвайте лечение с компресионни чорапи само защото кракът ви е подут, без да знаете причината.
Кои хора имат по-висок риск?
Вероятността за венозна тромбоза може да се увеличи при:
- продължително обездвижване;
- скорошна операция;
- продължителен престой в болница;
- дълги пътувания без достатъчно движение;
- някои онкологични заболявания;
- бременност и периода след раждането;
- прием на определени хормонални лекарства;
- предишна тромбоза;
- наследствена склонност към образуване на съсиреци;
- по-напреднала възраст;
- тютюнопушене;
- затлъстяване и някои хронични заболявания.
Това обаче не означава, че ДВТ възниква единствено при хора с очевидни рискови фактори. Понякога се появява и без ясна причина.
Може ли тромб да има без подуване?
Да.
Това е важен детайл.
Дълбоката венозна тромбоза невинаги предизвиква ясно изразено подуване или болка.
Според CDC приблизително половината хора с ДВТ могат да нямат симптоми.
Затова не съществува един-единствен симптом, който със сигурност да доказва или изключва тромбоза.
Какво да не правите при съмнение за тромб?
Не разчитайте само на мазила и обезболяващи, ако единият крак продължава да се подува.
Не масажирайте агресивно болезненото и необяснимо подуто място.
Не опитвайте сами да поставяте диагноза чрез „домашни тестове“.
И най-важното — не отлагайте лекарска оценка, ако симптомите се засилват.
Накратко
Най-важното, което трябва да запомните:
- Внезапното подуване само на единия крак, особено с болка, зачервяване или затопляне, може да бъде признак за дълбока венозна тромбоза.
- Това не доказва със сигурност наличието на тромб — необходима е медицинска оценка.
- ДВТ понякога протича и без видими симптоми.
- Внезапният задух, болката в гърдите, припадъкът или кашлицата с кръв могат да бъдат признаци на белодробна емболия и изискват незабавна спешна помощ.
- Ултразвуковото изследване на вените е един от основните методи за диагностика.
- Навременното лечение значително намалява риска от тежки усложнения.
Най-разумното правило е просто:
Ако единият ви крак внезапно се подуе без ясна причина и особено ако има болка или промяна в цвета — не чакайте да мине от само себе си. Потърсете лекарска помощ.
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
