реклама
Трагедията на 30 юни 1971 г., когато футболните легенди Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков загиват в катастрофа на прохода Витиня, остава една от най-тъжните дати в българската история. Шофьорът на товарния камион, замесен в инцидента, разказва своята версия, белязана от болка и спомени.
На 30 юни 1971 г. България загуби две от своите най-обичани футболни звезди – Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков. Трагедията, разиграла се на прохода Витиня, е свързана с челния удар на техния автомобил „Алфа Ромео“ в товарен камион „ЗИЛ“, управляван от 45-годишния Илия Цветков. Макар случаят да е добре известен, личната история на шофьора остава в сянка.
Съдбоносният ден и предзнаменования
В интервю от 1999 г., Цветков споделя, че в нощта преди катастрофата е сънувал как му махат зъбите – поличба, която народното поверие свързва със смърт. На сутринта обаче той не се поддал на суеверия и потеглил към Ботевград с товара си. Камионът му бил украсен с календари и снимки на любимия му отбор „Левски“ и футболистите Гунди и Котков – хора, които той искрено възхищавал.
„Когато завивах, видях, че пътят е чист. Внезапно колата им излезе в моето платно. След удара всичко пламна. Опитах да помогна, но беше твърде късно,“ спомня си Цветков с болка.
Последствията от трагедията
След катастрофата Цветков бил арестуван и хвърлен в килията за смъртници в Централния затвор в София. Следствието продължило дни, а натискът върху него бил огромен. „Чувствах се като най-големия виновник, макар да знаех, че съдбата изигра своята роля,“ разказва той.
През това време хора от цялата страна – негови колеги шофьори – се застъпвали за него. „Шофьорите сме като ято,“ споделя Цветков, който намира сили да продължи напред благодарение на тяхната подкрепа.
Една тежка истина
Разследването разкрива, че сутринта преди трагедията Гунди и Котков били посетили няколко заведения и пили алкохол. Това, заедно с високата скорост, изиграва ключова роля в инцидента. Цветков остава завинаги белязан от случилото се, като често си задава въпроса: „Ако знаех какво ще стане, щях да сляза от камиона и да изчакам този ден да отмине.“
Спомените на един човек
До последните си дни Цветков помагал на съседите и живеел скромно в Самоков. Спомените за трагедията го съпътствали, но той вярвал, че всичко е предопределено от съдбата.
Катастрофата на Витиня, отнела живота на Гунди и Котков, оставя трайни белези върху шофьора Илия Цветков, който разказва своята версия с искрена болка и смирение.
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]