реклама
Никога не давайте назаем тези 8 неща? Старите бабини съвети крият повече логика, отколкото изглежда
Има вещи, които сме свикнали да споделяме без много да се замисляме.
Съседка иска гребена ви. Приятелка е забравила огледалото си. Роднини имат нужда от съдове за празник. Познат ви моли за пари „само до заплата“.
На пръв поглед – съвсем обикновени житейски ситуации.
Но по-възрастните поколения често са имали строги правила за подобни случаи.
Бабите ни можеха съвсем сериозно да кажат:
„Това не го давай от ръцете си.“
Причината невинаги се обясняваше ясно.
Зад някои забрани стояха суеверия. Зад други – напълно практични житейски наблюдения. А трети просто се предаваха от поколение на поколение.
Не е необходимо да вярваме, че вещите „пазят енергия“, за да признаем едно – има предмети, които е по-разумно да останат лични.
1. Гребенът е добре да си остане само ваш
Това е едно от старите правила, което има съвсем практично обяснение.
Гребенът и четката за коса влизат в пряк контакт със скалпа, косата и кожата.
Върху тях могат да останат:
- косми;
- кожни клетки;
- себум;
- остатъци от козметични продукти;
- микроорганизми.
Затова от хигиенна гледна точка е по-разумно такива предмети да не се споделят.
Нашите баби обаче обяснявали нещата по друг начин.
Според старите вярвания косата била тясно свързана с жизнената сила на човека, затова даването на гребен на друг можело символично да означава „даване“ на здраве или късмет.
Може да не вярваме в подобна мистика, но изводът остава разумен:
личните хигиенни принадлежности е най-добре да си останат лични.
2. Огледалото винаги е било смятано за особена вещ
Малко предмети са обградени с толкова суеверия, колкото огледалото.
В различни народни вярвания се е приемало, че то може да „пази“ отражения, емоции или дори част от енергията на човека.
Днес можем да погледнем на това по съвсем различен начин.
Огледалото е силно свързано с личното пространство.
Пред него човек:
- се приготвя сутрин;
- вижда умората си;
- забелязва промените във външността;
- подготвя се за важни събития;
- понякога остава насаме със собствените си мисли.
Затова не е толкова странно, че в миналото някои огледала са били възприемани почти като семейна вещ.
Особено старите огледала често не били давани на непознати.
Не защото непременно ще се случи нещо лошо.
А защото някои предмети просто имат сантиментална стойност и човек има право да ги пази за себе си.
3. Бижутата не е нужно да обикалят от човек на човек
Пръстен, синджир, гривна или медальон може да бъде носен години наред.
Именно затова в много култури бижутата се свързват с личната история на собственика.
Особено внимателно се пазят семейните украшения, които се предават през поколенията.
Те могат да бъдат свързани със:
- сватба;
- наследство;
- годишнина;
- близък човек;
- важен момент от живота.
В старите вярвания се смятало, че бижуто „помни“ своя собственик.
Но дори без никаква мистика има достатъчно добра причина да не давате скъпо украшение назаем.
То може да бъде:
- изгубено;
- надраскано;
- счупено;
- повредено;
- откраднато.
А след това отношенията лесно могат да се влошат.
Ако една вещ е ценна за вас, не сте длъжни да я давате само защото ви е неудобно да откажете.
4. Ключовете – тук предпазливостта е повече от разумна
При ключовете няма нужда от суеверия.
Ключът е достъп.
До дома.
До автомобила.
До офиса.
До помещение, в което се съхраняват лични вещи.
В миналото ключът символизирал сигурност, дом и семейно пространство.
Затова даването му на чужд човек се възприемало почти като символично отваряне на дома за него.
Днес причината е още по-ясна.
Когато дадете ключ на някого, вие му давате реален физически достъп.
Освен това ключ може лесно да бъде копиран.
Затова тук старият съвет е напълно актуален:
дръжте контрол върху това кой има достъп до дома ви.
5. Пари не се дават назаем, ако самият вие оставате без необходимото
Това вероятно е един от най-разумните „бабини“ съвети.
Да помагаме на близки е прекрасно.
Но ако дадете последните си пари, с които трябва да:
- купите лекарства;
- платите сметки;
- осигурите храна;
- платите заем;
- покриете важен разход,
рискувате сами да попаднете в затруднение.
Това няма нищо общо с „нарушаване на паричната енергия“.
Има общо с елементарна финансова сигурност.
Преди да дадете заем, задайте си един прост въпрос:
„Ако тези пари никога не ми бъдат върнати, ще мога ли да продължа спокойно?“
Ако отговорът е „не“, сумата вероятно е прекалено голяма.
Помощта не трябва да означава да поставите себе си в бедност.
6. Съдовете също са били смятани за част от дома
В миналото съседите често си разменяли съдове – особено при празници, сватби и големи семейни събирания.
Но съществувало и вярване, че чашите, чиниите и приборите носят „домашната енергия“.
От съвременна гледна точка можем спокойно да оставим мистиката настрана.
Но съдовете действително са предмети, които влизат в контакт с храна и устата.
Затова е важно:
- да бъдат добре измити;
- да се съхраняват чисти;
- да не се използват, ако са повредени;
- да се внимава при споделяне в периоди на инфекциозни заболявания.
А любимата семейна чаша може просто да бъде нещо, което не желаете да давате.
И това е достатъчна причина.
7. Обувката е сред нещата, които е по-добре да не споделяме
Съществува старо поверие, че когато дадеш обувките си на друг, можеш да „отдадеш пътя си“.
Звучи поетично.
Но практическата страна е далеч по-интересна.
Обувката постепенно се оформя според:
- формата на стъпалото;
- походката;
- натоварването;
- начина, по който човек стъпва.
Когато друг човек носи обувката, натоварването се променя.
Освен това има и чисто хигиенни причини.
В обувките могат да се развиват:
- гъбички;
- бактерии;
- неприятна миризма.
Затова обувките определено не са най-подходящата вещ за споделяне.
Особено ако става дума за спортни обувки, обувки на бос крак или чифт, който е скъп и трудно заменим.
8. Ножове и други остри предмети – старото поверие е оцеляло и днес
„Не подарявай нож – ще прережеш отношенията.“
Вероятно сте чували тази фраза.
Ножът, разбира се, не може мистично да прекъсне приятелство или брак.
Но символиката му е очевидна.
Острите предмети се свързват с:
- разделяне;
- конфликт;
- опасност;
- прекъсване.
Затова в някои семейства и до днес се спазва интересен обичай.
Когато някой подари нож, получателят дава символична монета.
Така формално предметът не се „подарява“, а се „купува“.
Няма доказателство, че този обичай предпазва отношенията от каквото и да било.
Но като семейна традиция е любопитен и безобиден.
Каква е истинската идея зад тези стари забрани?
Може би най-интересното е, че зад всички тези правила се крие нещо по-дълбоко от суеверията.
Нашите баби вероятно са се опитвали да кажат:
Не всичко, което притежавате, трябва автоматично да бъде на разположение на всички останали.
Не е нужно да давате последните си пари само защото някой ви моли.
Не е необходимо да дадете семейното украшение, ако се страхувате, че може да бъде загубено.
Не трябва да използвате чужд гребен, защото ви е неудобно да кажете „не“.
И не сте длъжни постоянно да жертвате собственото си спокойствие, само за да не изглеждате нелюбезни.
Понякога умението да кажем „не“ е здравословна граница
Много хора изпитват неудобство, когато трябва да откажат.
Страхуват се, че другият ще ги възприеме като:
- егоистични;
- стиснати;
- недоверчиви;
- нелюбезни.
Но личните граници не означават непременно егоизъм.
Може да кажете:
„Предпочитам да не давам този предмет.“
И не е необходимо винаги да давате дълго обяснение.
Суеверие или житейски опит?
Няма научни доказателства, че даването на огледало, украшение или нож ще ви направи болни или бедни.
Това са народни вярвания, а не установени факти.
Но част от старите забрани имат напълно разумна основа:
Гребенът – лична хигиена.
Обувките – хигиена и индивидуална форма.
Ключовете – сигурност.
Парите – финансова предпазливост.
Бижутата – риск от загуба и сантиментална стойност.
Точно затова някои „бабини съвети“ оцеляват толкова дълго.
Не непременно защото зад тях има магия, а защото зад част от тях има практически смисъл.
Най-важният съвет може би е най-простият
Човек има право да има неща, които принадлежат само на него.
Лични вещи.
Лично пространство.
Собствени пари.
Собствено време.
И право да решава с кого да ги споделя.
Може би точно това е един от най-полезните уроци, скрити зад старите народни поверия:
Помагайте на хората, но не до степен, в която вредите на себе си.
А вие имате ли вещ, която никога не бихте дали назаем? И спазвате ли някое от тези стари бабини правила? 😊
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
