На ТЕЗИ празници НИКОГА не се пере – грехота е! –

не Българската православна църква го забранява, както смятат някои хора. Не съществува и няма такова правило или църковна традиция. Тоест касае се за най-обикновено суеверие, вкоренило се в нашата народопсихология от най-далечни времена. Много често „забраната“ да се пере не съществува самостоятелно, отделно – а е включена в по-широк обхват от дейности.

Например, такова време започва с Коледа и приключва на Йордановден, като е наричано още „Мръсни нощи“ или „Некръстени нощи“, „Некръстени дни“. Тогава жените не шият, на намотават прежда, не предат. Също не се пере. Човек не бива да си мие главата – това е особено важно за млади жени, които не са раждали, както и за бременни. Хората не трябва да излизат навън нощем, за да не срещнат караконджол (ако някой не е виждал караконджол, да погледне кукерска маска – предполага се, че неприятното въпросно същество е нещо подобно). В такова време трябва да се избягват сексуалните отношения, защото заченотото дете може да стане караконджол, пияница или развратник; или пък, когато порасне, да бъде залюбено от змей, съответно момчето – от змеица.

Също така, не се пере на Велики Четвъртък през Страстната седмица (а на Разпети Петък, както е добре известно, не се върши никаква работа) – но това отново е обичай, а не строга църковна забрана. В този смисъл е много характерен отговорът на един свещеник, когато жена го попитала грях ли е да направи нещо по къщата си в такива дни: „Жено, надали Господ ще се разсърди, ако си свършиш работата!“

Не се пере още и на Спасовден или Възнесение Господне – празникът се отбелязва 40 дена след Великден. Тогава жените не трябва да вършат никаква домашна работа, а шивачите не бива да шият. На този ден не се пере, за да бъдат лозята плодородни. Някои етнографи са на мнение, че тук народният обичай прави връзка между водата и гроздовия сок – нали прането замърсява водата, следователно така ще се замърси и сокът на гроздето, и ще намалее плодородието му.

Без връзка с определени празници е едно друго, сравнително широко разпространено вярване: че във вторник не бива да се перат мъжки дрехи поради страх от поява на импотентност у съответния мъж – а в петък изобщо не бива да се пере, защото сапунената пяна била влизала в устата на починалите хора.

Трябва да се знае, че подобни обичаи са били разпространени по всички земи, области и територии, населени с българи, и имат своите видоизменения, специфични названия и „модификации“, които просто е невъзможно да бъдат изброени.