реклама
Не поемайте чуждите проблеми като свои: какво е добре да не казвате на хора, които постоянно се оплакват
Думите понякога имат по-голяма сила, отколкото предполагаме
Случвало ли ви се е след дълъг разговор с някого да се почувствате необяснимо изтощени? Не сте вършили тежка работа, просто сте слушали, съчувствали и сте се опитвали да помогнете. Въпреки това си тръгвате с усещането, че нещо е изчерпало вътрешните ви сили.
Вероятно почти всеки познава човек, за когото животът винаги е несправедлив. Началниците са виновни, семейството не го разбира, здравето непрекъснато създава проблеми, а съдбата сякаш постоянно го наказва.
Вие изслушвате внимателно, кимате, опитвате се да го успокоите и да му вдъхнете надежда. Искате да бъдете добър приятел, близък или колега.
Но след разговора често се случва нещо странно – той изглежда по-спокоен, а вие се чувствате психически изтощени.
Не е мистика, а психологически феномен
Мнозина наричат това „лоша енергия“, но психологията предлага друго обяснение.
Специалистите говорят за явление, известно като емоционално заразяване. Хората несъзнателно възприемат емоциите на околните. Стресът, тревожността и напрежението могат да се пренасят в разговорите също толкова лесно, колкото доброто настроение и ентусиазмът.
Именно затова след среща с някои хора се чувстваме вдъхновени и мотивирани, а след други имаме желание единствено да останем сами и да си починем.
Историята за градинаря и плевелите
Представете си човек, който много обича градината си.
Всеки ден полива красивите цветя, грижи се за тях, но отказва да премахва плевелите.
„И те са живи“, казва той.
В началото това не изглежда като проблем.
Но с времето плевелите се разрастват толкова много, че започват да задушават красивите растения.
С човешката психика често се случва нещо подобно.
Нашето внимание е като вода.
Това, върху което постоянно насочваме мислите и енергията си, постепенно започва да расте.
Кога подкрепата не помага?
Когато многократно повтаряме на някого:
- „Наистина си голям карък.“
- „Всички са срещу теб.“
- „Няма как да промениш положението.“
- „Съдбата просто е несправедлива към теб.“
може да си мислим, че проявяваме съчувствие.
В действителност понякога неволно затвърждаваме убеждението, че човекът няма никакъв контрол върху живота си.
И това може да бъде много по-вредно, отколкото изглежда.
Не всяко оплакване е молба за помощ
Има огромна разлика между човек, който преминава през тежък период, и човек, който е превърнал ролята на жертва в начин на живот.
Човекът, който наистина търси решение, рано или късно ще попита:
„Според теб какво бих могъл да направя?“
Но този, който постоянно живее с мисълта, че всички останали са виновни, често разказва една и съща история години наред, като отхвърля всяко възможно решение.
Всъщност той не търси съвет.
Търси потвърждение.
Иска да чуе:
„Да, прав си. Светът наистина е срещу теб.“
Именно тук думите ни имат огромно значение.
Фразата, която звучи състрадателно, но невинаги помага
Много хора казват от добро сърце:
„Горкият ти… Представям си колко ти е трудно.“
Това изглежда като проява на съпричастност.
Понякога обаче подобни думи не дават сила, а утвърждават усещането за безпомощност.
Известният психиатър Карл Юнг пише:
„Това, на което се съпротивляваме, има склонност да продължава да съществува.“
Макар тази мисъл често да се цитира в различни варианти, идеята остава сходна – когато постоянно подхранваме определен модел на мислене, той трудно се променя.
Подкрепяйте, без да поемате чуждата тежест
Как тогава да бъдем съпричастни, без да се превръщаме в безчувствени хора?
Представете си прозрачна стъклена преграда между вас и чуждите емоции.
Виждате човека.
Чувате болката му.
Разбирате през какво преминава.
Но не позволявате тази болка да стане ваша.
Вместо да кажете:
„Колко е ужасно… Пак нямаш никакъв късмет.“
опитайте нещо различно:
„Разбирам, че ти е много трудно. Какво мислиш, че можеш да направиш оттук нататък?“
Само тази малка промяна насочва разговора към бъдещето, а не към безкрайното повтаряне на проблема.
Истинската подкрепа насърчава действията
Понякога най-ценната помощ не е съжалението.
Понякога тя е напомнянето:
„Вярвам, че можеш да се справиш.“
Това не означава да омаловажаваме нечия болка.
Означава да покажем, че човекът притежава сили, които в момента сам не вижда.
Правилото на няколкото минути
Всеки има нужда понякога да се оплаче.
Всеки преживява трудни моменти.
Подкрепата е важна.
Но когато един и същ разговор се повтаря отново и отново без желание за промяна, той престава да бъде освобождаване и се превръща в затворен кръг.
В подобна ситуация спокойно може да кажете:
„Чувам те. Хайде да помислим какво реално може да се промени.“
Ако отговорът отново бъде списък с причини защо нищо не е възможно, вероятно човекът не търси решение.
Търси единствено слушател.
И всеки слушател има право да пази собственото си спокойствие.
Защо ни е трудно да поставяме граници?
Много хора са възпитани с убеждението, че добрият човек трябва винаги да помага, да търпи и да спасява останалите.
Но има една проста истина.
В самолета първо поставяте кислородната маска на себе си, а след това помагате на другите.
Не можете да налеете вода от празна чаша.
Психологът и философ Ерих Фром подчертава, че любовта не е само чувство, а активна грижа за развитието на другия човек.
Истинската подкрепа не прави хората зависими.
Тя им помага постепенно да станат по-силни и самостоятелни.
Понякога най-честната и същевременно най-добра реплика е:
„Аз съм до теб, но пътят трябва да извървиш сам.“
Интересното е, че след подобни думи хората обикновено реагират по два начина.
Едни започват да търсят решение.
Други си тръгват, за да намерят някой, който отново да потвърди колко безпомощни са.
И това също е важен отговор.
Пазете своята вътрешна градина
В живота винаги ще има хора, които имат нужда от подкрепа.
И това е напълно естествено.
Човечността започва със способността да бъдем до другите.
Но има огромна разлика между съчувствието и пълното разтваряне в чуждите проблеми.
Можете да обичате някого, без да носите неговата отговорност.
Можете да разбирате болката му, без да живеете в нея.
Вашата енергия не е абстрактно понятие.
Тя е вашето време.
Вашето внимание.
Вашето здраве.
Вашето спокойствие.
И това, което подхранвате ежедневно с мислите и действията си, постепенно оформя живота ви.
Често на Махатма Ганди се приписва мисълта:
„Бъдете промяната, която искате да видите в света.“
Независимо от произхода на цитата, посланието е ясно.
Ако искате около вас да има по-уверени и отговорни хора, насърчавайте ги да вярват в собствените си сили, вместо неволно да затвърждавате усещането им за безпомощност.
Да бъдете добри не означава да нямате граници.
Да помагате не означава да се самоунищожавате.
Да обичате някого не означава да живеете живота вместо него.
Грижете се за своята вътрешна градина.
Защото именно това, което поливате всеки ден – с мислите, думите и вниманието си – един ден ще разцъфне.
Истинската подкрепа не е да извървим нечий път вместо него, а да му помогнем да повярва, че сам може да го извърви.
Статията има информативен характер и не представлява професионален съвет. Всеки човек и всяка връзка са индивидуални. При въпроси, свързани с личния ви живот или взаимоотношения, се консултирайте със специалист или психолог. Редакцията не носи отговорност за последици, произтичащи от приложението на информацията.
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
