Съседката ми направи шумно парти. Почука на вратата ми и ме помоли за паролата на Wi-Fi-а ми, за да я даде на гостите си. Отказах ѝ. Тя ме погледна недоволно и си тръгна. Реших, че историята приключва дотук. Но изведнъж музиката спря… и телефонът ми звънна. Вдигнах…

Съседката ми направи шумно парти. Почука на вратата ми и ме помоли за паролата на Wi-Fi-а ми, за да я даде на гостите си. Отказах ѝ. Тя ме погледна недоволно и си тръгна. Реших, че историята приключва дотук. Но изведнъж музиката спря… и телефонът ми звънна. Вдигнах…

— Ало? — казах предпазливо.

От другата страна се чу шум… после приглушен глас:

— Не затваряй… моля те…

Замръзнах.

— Кой е?

— От съседния апартамент… — прошепна гласът. — Нямаме много време.

Сърцето ми започна да бие силно.

— Какво става?

— Партито… не е това, което изглежда.

Погледнах към стената. Оттам вече не се чуваше музика. Нито гласове.

Само… тишина.

— Обясни — казах тихо.

Гласът потрепери.

— Хората, които дойдоха… не ги познавам. Никой не ги познава. Тя ги покани… но след като влязоха… нещо се промени.

Студ премина през мен.

— Какво се промени?

Настъпи пауза.

— Вратата е заключена. Отвътре. Никой не може да излезе.

Стиснах телефона по-силно.

— Къде си сега?

— В банята… заключих се…

Изведнъж се чу трясък.

Някой удряше по врата.

— Те… идват… — прошепна гласът.

В този момент връзката прекъсна.

Телефонът ми остана без звук.

Стоях неподвижно.

После… нещо привлече вниманието ми.

От коридора.

Бавно се обърнах.

Вратата ми… беше леко открехната.

А аз бях сигурен, че я бях заключил.

Сърцето ми щеше да изскочи.

Приближих се бавно.

И тогава…

в процепа се появи нечия сянка.

— Забрави нещо — каза тих женски глас.

Съседката.

Стоеше пред вратата ми… усмихната.

Но не както преди.

Очите ѝ бяха… празни.

— Какво… искаш? — прошепнах.

Тя наклони глава.

— Паролата.

Гласът ѝ прозвуча… чужд.

Не човешки.

Стъпих назад.

— Казах ти… няма да ти я дам.

Усмивката ѝ се разшири.

— Вече няма значение.

В този момент телефонът ми отново иззвъня.

Същият номер.

Вдигнах треперещо.

— Тя не е съседката ти… — прошепна гласът. — Не отваряй…

Погледнах към вратата.

Но там…

вече нямаше никой.

Само празен коридор.

И тишина.

Пълна, тежка тишина.

След това…

интернетът ми изчезна.

Светлините премигнаха.

А от стената… бавно започна да се чува музика.

Но не от съседния апартамент.

А отвътре.

От моя.

Тази история е вдъхновена от истински събития и хора, но е художествено пресъздадена. Имената, детайлите и ситуациите са променени с цел защита на лични данни и литературно изграждане. Всякакви прилики с реални личности, живи или починали, или с реални случки са напълно случайни и непреднамерени.