Запомнете 2 важни навика и не слушайте всеки съвет за „чудодейно дълголетие“: какво действително можем да научим от идеите на Наталия Бехтерева

Името на известния неврофизиолог Наталия Бехтерева често се свързва с любопитни размишления за мозъка, стареенето, смисъла на живота и способността на човека да запазва активността си до напреднала възраст.

В интернет обаче тези идеи нерядко се представят с гръмки обещания от типа „живейте с 20 години по-дълго“, „отключете програмата на безсмъртието“ или „мозъкът може да спре стареенето“.

Тук е важно да разграничим интересните философски и научни разсъждения от доказаните медицински факти.

Няма два съвета, които да гарантират още 20 години живот. Нито има научно доказан начин човек да „изключи“ стареенето чрез воля или мислене.

Но две идеи, присъстващи в подобни разсъждения — да поддържаме мозъка активен и да не изоставяме физическото движение — действително са в съзвучие със съвременните представи за здравословно остаряване.

И точно това прави темата толкова интересна.

Може ли човек да живее 150, 200 или дори 300 години?

Истории за хора, достигнали 150 или повече години, се разпространяват отдавна.

Проблемът е, че подобни твърдения обикновено не са подкрепени с надеждни документи.

Най-добре потвърдените човешки възрасти са значително по-ниски. Рекордите на дълголетниците се проверяват чрез актове за раждане, преброявания, семейни документи и други официални източници.

Следователно засега няма убедителни доказателства за хора, които надеждно са достигнали 150, 200 или 300 години.

Това не прави въпроса за границите на човешкия живот по-малко интересен.

Напротив.

Учените продължават да изследват генетиката, клетъчното стареене, метаболизма, възпалението, начина на живот и редица други фактори, които определят не само колко дълго живеем, но и колко от тези години прекарваме в добро здраве.

Какво е вълнувало Наталия Бехтерева?

Бехтерева посвещава голяма част от професионалния си живот на изследването на човешкия мозък.

В популярни текстове, свързвани с книгата ѝ „Магията на мозъка и лабиринтите на живота“, се срещат размишления за смъртта, жизнената програма на организма и начина, по който мозъкът управлява огромна част от телесните процеси.

Тези идеи са интересни най-вече като опит да се осмисли връзката между мозъка, поведението и стареенето.

Но те не трябва да се приемат буквално като доказан биологичен механизъм за „програмирана смърт“ при човека.

Есенният лист и човекът

Един от образите, които се използват в подобни разсъждения, е есенният лист.

През есента листата не просто падат случайно заради вятъра.

В растението настъпват контролирани физиологични промени и в основата на листната дръжка се образува отделителен слой, който улеснява отделянето на листа.

За растението това има биологичен смисъл.

При човека обаче стареенето е далеч по-сложно.

То не може да бъде сведено до един „превключвател“, който в определен момент казва на тялото, че жизнената му задача е изпълнена.

Стареенето включва множество паралелни процеси:

натрупване на клетъчни увреждания;

промени в ДНК;

изменения в имунната система;

хормонални промени;

загуба на мускулна маса;

промени в кръвоносните съдове;

по-бавно възстановяване на тъканите;

повишен риск от хронични заболявания.

Затова сравнението с листа е интересно като метафора, но не е точен модел на човешкото стареене.

Има ли „матрица“ в мозъка, която определя живота ни?

В популярния разказ се използва идеята за своеобразна „програмна матрица“ в мозъка — последователност от процеси, която управлява различните периоди от живота.

Днес знаем, че мозъкът наистина управлява огромен брой функции.

Той регулира:

движението;

хормоналната система чрез сложни взаимодействия;

съня;

апетита;

телесната температура;

реакцията към стрес;

емоциите;

поведението;

част от автономните процеси.

Но науката не е установила една-единствена мозъчна програма, която да определя точния момент на остаряване или смърт.

По-реалистично е да говорим за взаимодействие между генетика, среда, навици, заболявания и случайни биологични събития.

Защо някои хора живеят много по-дълго?

Дълголетието вероятно е резултат от комбинация от множество фактори.

Генетиката има значение, но не е единственият фактор.

Значение могат да имат:

редовната физическа активност;

липсата на тютюнопушене;

контролът на кръвното налягане;

балансираното хранене;

поддържането на нормално телесно тегло;

добрият сън;

социалните контакти;

навременното лечение на заболявания;

психическата активност;

околната среда.

Затова рядко можем да посочим една причина, поради която някой достига много напреднала възраст.

Целта в живота може ли да влияе върху начина, по който остаряваме?

Тук темата става особено интересна.

Идеята, че човек се чувства по-жизнен, когато има причина да става сутрин, е напълно разбираема.

Целта може да бъде различна:

работа;

семейство;

внуци;

градина;

учене;

доброволчество;

изкуство;

пътуване;

спорт;

грижа за домашен любимец;

нова книга;

приятелства.

Когато човек има занимания, които му носят смисъл, той по-често остава социално, физически и умствено активен.

И това вече може косвено да влияе благоприятно върху здравето.

Важно е обаче да не превръщаме идеята в обвинение към болните или възрастните хора.

Човек не се разболява, защото „няма достатъчно цел“.

И наличието на силна мотивация не може да предотврати всяко заболяване.

Защо жените средно живеят по-дълго от мъжете?

В оригиналния текст това се обяснява частично с повече ангажираност с близките и семейството.

Това може да е един социален фактор, но картината е много по-сложна.

Разликите в продължителността на живота между мъжете и жените се свързват с комбинация от:

биологични особености;

хормонални фактори;

рисково поведение;

тютюнопушене и алкохол;

професионални рискове;

използване на медицинска помощ;

социални отношения;

сърдечносъдови заболявания.

Следователно няма едно просто обяснение.

Първият важен принцип: не оставяйте мозъка без работа

Една от най-полезните идеи в текста е значението на интелектуалната активност.

Мозъкът се променя през целия живот.

Това свойство се нарича невропластичност.

Невропластичността позволява на нервната система да се адаптира, да създава нови връзки и да променя съществуващите в отговор на опит и обучение.

И точно затова ученето не е само за младите.

Как да поддържаме мозъка активен?

Не е необходимо всеки ден да решавате сложни математически задачи.

Полезната умствена активност може да бъде много разнообразна.

Например:

четене;

писане;

учене на чужд език;

свирене на музикален инструмент;

решаване на логически задачи;

шах;

рисуване;

учене на ново умение;

работа с технологии;

разговори и социални контакти.

Особено ценни могат да бъдат дейностите, които изискват реално усилие и не се изпълняват напълно автоматично.

Рутината сама по себе си не е враг

Често се твърди, че рутината „убива мозъка“.

Това е прекалено категорично.

Рутината има и полезна страна.

Тя ни позволява да изпълняваме ежедневни задачи ефективно, без мозъкът да изразходва огромни ресурси за всяко действие.

Проблемът възниква, когато животът стане напълно лишен от нови стимули и предизвикателства.

Затова не е необходимо да разрушавате ежедневния си ред.

Достатъчно е периодично да добавяте нещо ново.

Малките предизвикателства могат да бъдат достатъчни

Например:

научете нова рецепта;

прочетете книга на непозната тема;

използвайте нов маршрут за разходка;

започнете ново хоби;

опитайте фотография;

научете няколко думи на нов език;

напишете кратък разказ.

Точно творческите задачи могат да бъдат особено интересни, защото едновременно ангажират паметта, въображението, вниманието и езика.

Вторият важен принцип: мозъкът не е достатъчен — тялото трябва да се движи

Тук посланието е още по-практично.

Редовното движение е сред най-добре подкрепените от науката навици за поддържане на здравето.

Физическата активност влияе благоприятно върху:

сърцето;

кръвоносните съдове;

кръвното налягане;

мускулите;

костите;

баланса;

метаболизма;

съня;

психичното състояние.

А влиянието върху мозъка също е значимо.

Само 20 минути ли са достатъчни?

По-добре е да не се фиксираме върху магическа цифра.

Дори кратката активност е по-добра от пълното обездвижване.

Но здравните препоръки обикновено се основават на общо количество движение през седмицата, а не на универсално правило „20 минути и сте защитени“.

За някого 20 минути бързо ходене дневно могат да бъдат чудесно начало.

За друг човек са подходящи повече.

А при определени заболявания натоварването трябва да бъде индивидуално определено.

Най-доброто движение е това, което можете да правите редовно

Не е задължително да ходите във фитнес.

Можете да изберете:

бързо ходене;

плуване;

колоездене;

танци;

гимнастика;

упражнения със собствено тегло;

градинарство;

подходящи силови упражнения;

спорт.

Особено полезни са комбинациите между аеробна активност, сила и упражнения за баланс.

Когато мозъкът и тялото работят едновременно

Някои активности изискват едновременно физическо движение и бързи решения.

Например:

тенис;

танци;

някои отборни спортове;

упражнения с последователности;

бойни изкуства.

Те ангажират вниманието, координацията и движението едновременно.

Но не е необходимо да практикувате точно тези спортове, за да бъдете здрави.

Най-важното е да намерите подходяща и безопасна активност, която можете да поддържате дългосрочно.

А може ли мисленето да влияе върху физическото здраве?

Да — но не по мистичен начин.

Мозъкът и тялото непрекъснато взаимодействат.

Продължителният стрес например може да повлияе върху:

съня;

апетита;

кръвното налягане;

пулса;

мускулното напрежение;

настроението.

От друга страна, движение, социална активност, качествен сън и занимания, които носят удовлетворение, могат да подпомогнат психическото благополучие.

Това обаче не означава, че човек може да „мисли правилно“ и така да предотврати всяко заболяване.

Невропластичността не означава безсмъртие

Това разграничение е много важно.

Мозъкът може да се адаптира.

Можем да учим нови неща дори в напреднала възраст.

Можем да подобряваме определени умения.

Можем да възстановяваме част от функции след някои неврологични увреждания чрез рехабилитация.

Но тези възможности не отменят биологичното стареене.

Невропластичността е удивително свойство на нервната система, но не е доказателство за съществуването на „програма за безсмъртие“.

Може ли човек да забави стареенето?

По-точно е да кажем, че можем да намалим риска от част от заболяванията, свързани с възрастта, и да увеличим шансовете си да останем функционални по-дълго.

Това е реалистичната цел.

Не просто повече години.

А повече години, през които можем:

да се движим;

да мислим ясно;

да общуваме;

да бъдем независими;

да правим нещата, които обичаме.

Това понятие често се описва като здравословна продължителност на живота.

Дълголетието не зависи само от една тайна

Почти винаги е подвеждащо, когато някой обещава:

„Яжте това и ще живеете 100 години.“

„Правете това упражнение и ще добавите 20 години.“

„Мислете позитивно и никога няма да се разболеете.“

Човешкият организъм е прекалено сложен за подобни обещания.

По-разумно е да мислим за дълголетието като за натрупване на множество сравнително малки полезни решения.

Какво действително има смисъл да правим?

Най-практичният подход е комбинация от няколко неща:

поддържайте редовно движение;

не пушете;

ограничете прекомерната употреба на алкохол;

следете кръвното налягане;

контролирайте холестерола и кръвната захар при необходимост;

спете достатъчно;

хранете се разнообразно;

поддържайте социални контакти;

тренирайте мозъка;

ходете на профилактични прегледи според възрастта и индивидуалния риск.

Нито едно от тези неща не гарантира конкретен брой години.

Но заедно могат да увеличат вероятността от по-здравословен живот.

А къде остава „целта“?

Тя остава важна.

Не защото пренаписва магически биологичния часовник.

А защото човек, който има смислени занимания, по-често остава активен.

Той има причина да стане.

Да излезе.

Да се срещне с хора.

Да учи.

Да създава.

Да се движи.

И точно тези поведения могат да бъдат част от здравословното остаряване.

Не е необходимо целта да бъде грандиозна

Понякога думата „цел“ звучи така, сякаш трябва да напишете книга, да основете компания или да промените света.

Не е така.

За един човек целта може да бъде да гледа внуците си.

За друг — да отглежда цветя.

За трети — да пътува.

За четвърти — да учи.

Смисълът не се измерва с обществена значимост.

Измерва се с това дали кара конкретния човек да участва активно в собствения си живот.

Ако трябва да сведем всичко до два съвета

Тогава те биха могли да звучат така:

1. Не спирайте да използвате мозъка си

Учете.

Четете.

Общувайте.

Бъдете любопитни.

Търсете нови задачи.

Не приемайте възрастта като причина да престанете да се развивате.

2. Не оставяйте тялото неподвижно

Движете се според възможностите си.

Ходете.

Укрепвайте мускулите.

Поддържайте баланса и подвижността си.

Ако имате заболявания или ограничения, обсъдете подходящото натоварване с лекар или физиотерапевт.

И най-важното: не вярвайте на обещания за гарантирани 20 допълнителни години

Това е може би най-полезният трети, неписан съвет.

Никой не може да обещае конкретна продължителност на живота.

Дълголетието е резултат от сложното взаимодействие между наследственост, начин на живот, медицинска грижа, околна среда и фактори, които не можем напълно да контролираме.

Но можем да контролираме част от решенията си.

И именно там си струва да насочим усилията.

Не към безсмъртието.

А към това да запазим възможно най-дълго любопитството, движението, връзката с хората и желанието да продължим напред.

Може би това е най-ценната идея, която можем да извлечем от подобни размишления за мозъка и дълголетието.

Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.

Редакция "СВ Нюз"

Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com

За нас / ABOUT US