реклама
През 1999 година животът на американката Мери Кей МакДаниел буквално угасвал. След тежка белодробна недостатъчност лекарите решили да я поставят в медикаментозна кома. Тя се сбогувала с близките си, без да вярва, че някога отново ще отвори очи.
Но според разказа ѝ точно тогава започнало най-необяснимото преживяване в живота ѝ.
Мери твърди, че почти веднага след като изгубила съзнание, се „събудила“ на странно и тъмно място. Първоначално ѝ се сторило, че се намира в тесен килер или затворено помещение. Скоро обаче осъзнала, че това е само началото на поредица от мрачни и плашещи картини.
Тя описва място, изпълнено с отчаяние, сенки и ужасяващи същества. Чувала стонове, съскане и гласове, които непрекъснато я питали:
„Знаеш ли къде се намираш?“
Мери разказва, че изпитала толкова силен ужас, че просто побягнала в тъмнината, без да знае накъде.
„Искаше ми се просто да избягам оттам“
По думите ѝ по-късно попаднала в място, което ѝ напомняло огромен град в пламъци. Навсякъде имало огън, писъци и объркани хора. Опитвала се да намери вода, помощ или изход, но никой не ѝ давал отговор.
След това преживяването ѝ станало още по-странно.
Мери твърди, че била отведена на път, по който вървели безмълвни хора с празни погледи. По-късно една жена я отвела в полуразрушена колиба, където ѝ казала:
„На Земята сега е Коледа. А тук това е най-лошият ден.“
Точно тогава Мери за първи път повярвала, че е умряла и се намира в ада.
За да се успокои, тя започнала тихо да пее коледната песен „Away in a Manger“ („В яслите“).
Жената до нея внезапно започнала да крещи, а според разказа на Мери тялото ѝ се променило по ужасяващ начин.
„Затворих очи от страх, но продължих да пея“
След секунди всичко около нея изчезнало.
Тъмнината била заменена от силна светлина и необяснимо усещане за мир. Мери разказва, че се озовала в красиво и спокойно място, изпълнено със светлина.
Там видяла Рон – своя годеник, починал от левкемия месец по-рано. Болестта го била състарила и лишила от косата му. Но сега изглеждал различно – млад, не по-възрастен от тридесет години, с кестенява коса вместо побеляла.
Той изглеждал млад, здрав и спокоен.
Според думите ѝ той ѝ казал, че още не е време да остане там и че трябва да се върне обратно.
— Бях щастлива да видя своя годеник. Знаех, че сме в рая. И след всичко, което бях преживяла, това беше невероятно красиво. Но Рон ми каза, че трябва да се върна. Аз отказвах. Той ме успокои и ми каза, че ще имам време да си почина. След това изчезна. Озовах се на поляна край поток. Там срещнах три жени. Едната говореше с мен на някакъв мелодичен език. Втората седеше в кресло и шиеше одеяло от парчета плат. А третата ми подаде навит лист хартия — казва Мери МакДаниел.
Мери разгънала листа, за да прочете написаното. Но в този момент я заслепила ярка светлина и тя не успяла да види текста.
Мери прекарала почти три седмици в кома. През това време отслабнала с близо четиридесет килограма. Била толкова слаба, че в първите дни след събуждането си можела да общува единствено чрез мигане.
Макар първата част от преживяването ѝ да звучи като поредица от кошмари, Мери е убедена, че това не са били халюцинации. Тя вярва, че виденията ѝ са били по-реални от самия живот.
„Умрях и видях ада, рая и скритата истина за илюзията, наречена Земя. Тук сме само временно, а истинската ни вечност е там. Дълго време спомените ми бяха като кошмар. Едва след десет години открих хора, които също бяха преживели извънтелесен опит.
Всеки от нас носеше отделни късчета от спомените си. И заедно те ни помогнаха да разберем какво се случва отвъд границата на нашето съществуване. Сега разбирам, че всички сме частица от Бог — нашите души. И не Бог ни изпраща в ада. Ние сами правим този избор.
Днес се старая да живея без да осъждам никого, с доброта и милосърдие. В това е моята свобода. Не налагам вярванията си на никого. Просто съм тук, за да разкажа историята си.“
Източник: https://svobodnazona.com/
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
