реклама
„Мляко“ от хлебарки: възможно ли е един ден да се превърне в храна на бъдещето?
Идеята звучи толкова необичайно, че на пръв поглед прилича на интернет шега. Но зад израза „мляко от хлебарки“ всъщност стои реален научен интерес към едно специфично вещество, произвеждано от определен вид хлебарка.
Учените изследват хранителни кристали, които съдържат впечатляваща комбинация от белтъчини, мазнини, въглехидрати и аминокиселини. Именно заради високата им хранителна плътност темата започна да привлича внимание като възможен източник на хранителни вещества в бъдеще.
Важно е обаче да уточним още в началото: това не е мляко в обичайния смисъл на думата и в момента не представлява храна, която се предлага за човешка консумация.
Какво всъщност представлява „млякото от хлебарки“?
За разлика от кравето, козето или човешкото мляко, тази субстанция не се произвежда от млечни жлези.
Тя е свързана със специфичен вид хлебарка, известен като Diploptera punctata, често наричана тихоокеанска бръмбаровидна хлебарка.
Този вид е необичаен с това, че не снася яйца по типичния за хлебарките начин, а ражда живи малки.
По време на развитието си потомството получава от майката хранителна течност. В организма на младите насекоми част от тази течност образува кристали, богати на хранителни вещества.
Когато учените анализирали тези кристали, установили, че те съдържат съчетание от:
- белтъчини;
- мазнини;
- въглехидрати;
- различни аминокиселини.
Именно тази комбинация е причината учените да проявят интерес към веществото.
Защо хранителните кристали са толкова интересни?
Една от основните причини е тяхната висока енергийна и хранителна плътност.
Някои анализи показват, че тези кристали съдържат голямо количество енергия спрямо малкия си обем. Това е довело до популярни твърдения, че „млякото от хлебарки“ било няколко пъти по-хранително от кравето мляко.
Подобни заглавия обаче трябва да се разбират внимателно.
Това не означава, че напитка от хлебарки е „по-добра“ или „по-здравословна“ от кравето мляко. Сравнението се отнася преди всичко до концентрацията на енергия и хранителни вещества в изследваните протеинови кристали, а не до готов хранителен продукт, който хората могат да пият.
Съдържат ли всички незаменими аминокиселини?
Учените са установили наличие на ценни аминокиселини в тези хранителни кристали.
Това е важно, защото незаменимите аминокиселини не могат да бъдат произведени в достатъчни количества от човешкия организъм и трябва да се приемат чрез храната.
По тази причина някои изследователи смятат, че структурата и съставът на тези кристали могат да бъдат интересни за бъдещи разработки в областта на храненето.
Но оттук до готова „суперхрана“ има огромна разлика.
Може ли някой просто да „издои“ хлебарка?
Не.
Това е едно от най-честите погрешни представи, които се появяват около тази тема.
Хлебарките не се доят като крави.
За да бъдат получени хранителните кристали по естествения им начин, те трябва да бъдат извлечени от развиващите се малки на конкретния вид насекомо.
Това е сложен, бавен и неефективен процес.
Само си представете колко огромен брой насекоми биха били необходими, за да се получи значително количество от веществото.
Точно затова масовото „производство на мляко от хлебарки“ по естествен път практически не изглежда като реалистично решение.
Най-големият проблем е производството
Дори ако учените установят, че хранителният състав има интересни свойства, остава въпросът:
Как това може да бъде произведено в големи количества?
Един от възможните подходи е използването на биотехнологии.
Вместо да се отглеждат милиони или милиарди хлебарки, учените могат да се опитат да изучат гените и биологичните механизми, отговорни за производството на тези протеини.
След това подобни вещества теоретично биха могли да бъдат създавани чрез микроорганизми, клетъчни култури или други технологии.
Подобен подход вече се използва в други области на биотехнологиите — например при производството на определени ензими, лекарства и хранителни съставки.
Това означава ли, че скоро ще има такова „мляко“ в магазините?
Засега — не.
Темата периодично се появява в интернет и често е представяна така, сякаш „млякото от хлебарки“ е на прага да замени кравето мляко.
Реалността е много по-умерена.
На този етап научният интерес е свързан предимно с разбирането на:
- състава на хранителните кристали;
- структурата на белтъчините;
- начина, по който хранителните вещества се освобождават;
- възможностите за биотехнологично възпроизвеждане;
- потенциалното им приложение в бъдещи хранителни продукти.
Няма основание да се очаква, че хората масово ще започнат да пият „мляко от хлебарки“ в близко бъдеще.
А безопасно ли е за хора?
Това е един от най-важните въпроси.
Фактът, че дадено вещество има висока хранителна стойност за малките на определен вид хлебарка, не означава автоматично, че е безопасно или полезно за човека.
Преди подобна съставка да бъде използвана широко в храненето, трябва да бъдат проучени редица въпроси.
Например:
- как се усвоява от човешкия организъм;
- може ли да предизвика алергични реакции;
- има ли нежелани ефекти;
- как трябва да бъде обработвана;
- каква доза би била безопасна;
- възможно ли е производство при строг микробиологичен контрол;
- какво би било влиянието при продължителна употреба.
Без достатъчно данни не може да се твърди, че това е доказано безопасна храна за хора.
Защо учените изобщо търсят толкова необичайни източници на храна?
Световното население продължава да нараства, а производството на достатъчно белтъчини и други хранителни вещества изисква огромни количества земя, вода и енергия.
Затова науката разглежда все повече алтернативи.
Сред тях са:
- растителни протеини;
- ферментационно произведени белтъчини;
- водорасли;
- микроводорасли;
- култивирано месо;
- насекоми;
- прецизна ферментация;
- нови биотехнологични продукти.
В този контекст необичайни биологични системи като тази на Diploptera punctata могат да дадат идеи за бъдещи технологии.
Тоест стойността на откритието може да се окаже не толкова в това хората да консумират директно веществото, а в това учените да разберат как природата създава толкова концентриран източник на хранителни вещества.
Може ли да стане „суперхрана на бъдещето“?
В медиите този израз звучи впечатляващо, но „суперхрана“ няма строго научно определение.
Обикновено терминът се използва за продукти, които съдържат много хранителни вещества или са свързвани с определени здравословни ползи.
При „млякото от хлебарки“ обаче засега говорим най-вече за интересна научна находка, а не за доказан хранителен продукт.
Необходими са още изследвания, преди да стане ясно дали тези протеинови кристали или техни лабораторно произведени аналози изобщо могат да намерят практическо приложение.
По-хранително ли е наистина от кравето мляко?
Популярните изображения в социалните мрежи често твърдят, че „млякото от хлебарки е четири пъти по-добро от кравето“.
Това твърдение е прекалено опростено.
„По-калорично“ или „по-концентрирано“ не означава непременно „по-здравословно“.
Кравето мляко е позната храна със сравнително добре проучен състав. То предоставя белтъчини, калций, витамини и други хранителни вещества.
Хранителните кристали от хлебарката са съвсем различен биологичен продукт.
Следователно не можем просто да ги сравним и да заключим, че едното е „четири пъти по-добро“ от другото.
Ще приемат ли хората подобен продукт?
Това е още една сериозна пречка.
Дори учените да успеят да създадат безопасен и полезен продукт, остава психологическият фактор.
За много хора самото споменаване на хлебарки предизвиква силно отвращение.
Затова, ако някога технологията стигне до хранителната индустрия, е много по-вероятно веществата да бъдат произвеждани чрез биотехнологии и използвани като пречистени хранителни съставки, а не като буквално „мляко от хлебарки“.
Науката понякога започва от най-неочакваните места
Именно това прави историята толкова интересна.
Никой не предполага, че хлебарките ще заменят кравите.
Но биологията на този необичаен вид може да помогне на учените да разберат нови начини за създаване, съхранение и доставяне на концентрирани хранителни вещества.
Понякога едно странно откритие не се превръща директно в продукт, но вдъхновява технология, която години по-късно намира съвсем различно приложение.
Какъв е реалният извод?
Т.нар. „мляко от хлебарки“ действително е свързано с хранителни кристали, произвеждани при размножаването на специфичен вид хлебарка.
Тези кристали са интересни за науката заради високата си хранителна плътност и богатия си състав.
Но към момента:
това не е напитка, която се продава в магазините;
не е доказана „суперхрана“ за хора;
не е установено, че е четири пъти „по-добро“ от кравето мляко;
и все още липсват достатъчно данни за безопасността и практическата му употреба при човека.
По-реалистичният сценарий е бъдещи биотехнологии да използват наученото от тези протеинови кристали, за да създадат нови хранителни съставки.
Дали някога това ще доведе до революция в храненето?
Все още никой не може да каже със сигурност.
Но едно е ясно — природата продължава да предлага идеи на места, на които най-малко бихме очаквали да ги открием.
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
