реклама
„Като млада мюсюлманка никой не говореше с мен за интимността“: историята на Салма Ел-Вардани
Салма Ел-Вардани днес е позната като водеща в BBC, писателка и поетеса. Израства обаче в сравнително затворена и традиционна среда, в която откритите разговори по теми като интимност, отношения и сексуалност почти липсват.
Именно този личен опит по-късно я насочва към работа, в която голяма част от вниманието ѝ е насочено към преживяванията на жените и към онези теми, за които често се говори трудно.
Салма има египетски и ирландски корени и е израснала като мюсюлманка. В семейството и общността ѝ съществували ясни очаквания относно поведението на младите жени, включително правилото интимните отношения да бъдат част единствено от брака.
В определен момент от живота си тя решава да прекрачи тази граница. Години по-късно казва, че не съжалява за самото преживяване. Това, което ѝ тежи, е невъзможността тогава да говори открито за него.
Салма разказва за преживяванията си в личен текст, публикуван в Today.com, в който обяснява защо според нея младите жени имат нужда от повече честни разговори за интимността.
Разговорите между жените, които често липсват у дома
Според Салма почти всяка жена в определен момент от живота си се оказва в разговор с приятелки за първите си интимни преживявания.
Такива разговори понякога са забавни, понякога неловки, но почти винаги носят нещо ценно – информация, личен опит и съвети, които младите жени невинаги получават другаде.
Тя си спомня как приятелките ѝ споделяли различни истории за своите първи преживявания. Някои били смешни, други доста неприятни, а трети – направо абсурдни.
Именно чрез подобни разговори, смята тя, жените предават една на друга знания, които често никой официално не им е обяснил.
Първата ѝ интимна връзка била на 21 години
Когато Салма разказала на своя приятелка за първия си интимен контакт, тя осъзнала, че в много отношения е имала късмет.
Била на 21 години и силно влюбена в момчето, с което имала връзка.
Както често се случва в ранната младост, тя била убедена, че двамата ще останат завинаги заедно.
За нея самото преживяване било нежно, емоционално и запомнящо се. Тя го описва като един от най-красивите моменти от младостта си.
Но веднага след това се появил друг проблем.
Тя знаела, че според правилата, с които е израснала, не би трябвало да има интимни отношения преди брака.
Затова всичко трябвало да остане тайна.
Най-големият ѝ страх бил майка ѝ да не разбере
След случилото се Салма започнала да се притеснява дали не изглежда различно.
Страхувала се, че майка ѝ по някакъв начин ще забележи промяна в поведението, изражението или начина, по който се движи.
Книгите и романтичните истории, които била чела, често описвали жените след първата им интимна връзка като променени – по-уверени, с различна походка или особена усмивка.
Това я карало да се тревожи още повече.
Когато се прибрала у дома след уж обикновено пътуване с приятелки, тя умишлено се опитвала да изглежда възможно най-незабележимо.
Държала главата си наведена, опитвала се да контролира изражението си и се страхувала, че преживяното буквално е „изписано“ на лицето ѝ.
Разбира се, нищо подобно не се случило.
Майка ѝ просто решила, че може би не се чувства добре или е настинала.
За Салма обаче напрежението било огромно, защото в съзнанието ѝ едно правило било ясно:
„Добрите мюсюлмански момичета не правят това преди брака.“
А тя вече го била нарушила.
Дълго време била убедена, че ще чака до брака
Салма обяснява, че в началото изобщо не е планирала да прекрачва тази граница.
Била възпитана с убеждението, че интимността трябва да започне едва след брака.
Заедно с други млади мюсюлманки около нея тя дълго време вярвала, че ще запази девствеността си до сватбата.
С времето обаче започнала да усеща противоречие между възпитанието си и собствената си личност.
Тя била любопитна млада жена, която искала да разбере повече за себе си, тялото си, чувствата и отношенията си.
В крайна сметка решението ѝ се оказало различно от онова, което някога си представяла.
Не съжалява за преживяното, а за мълчанието след него
Макар първото ѝ преживяване да било положително, трудната част дошла след това.
Салма трябвало да се преструва, че няма никакъв интимен опит.
Не можела да задава свободно въпроси.
Не можела да споделя притесненията си.
Не можела да потърси съвет от хората около себе си.
Именно това, казва тя, ѝ отнело част от радостта на преживяното.
Според нея обществото и без това често не дава достатъчно реалистична информация на жените за тяхното тяло, интимността и личните граници.
Затова много знания се предават неофициално – чрез съобщения между приятелки, разговори насаме, споделяне на преживявания или тихи разговори късно вечер.
Когато към това се добавят строги културни или религиозни норми, темата става още по-трудна.
Нямала много хора, към които да се обърне
Салма признава, че около нея почти не е имало жени, на които спокойно да зададе въпрос за своето тяло или интимния си живот.
Някои от момичетата в мюсюлманската ѝ общност чакали до брака.
Други вероятно също имали личен опит, но не се чувствали сигурни да го споделят.
Когато рискът от неодобрение, осъждане или разпространяване на лична информация е голям, хората често предпочитат да мълчат.
Според Салма точно това лишава много млади жени от важни разговори в период, когато те най-много се нуждаят от тях.
Тя казва, че днес говори открито по темата именно защото ѝ се иска в младостта си да е имала възможност да прави същото.
Искала е да има човек, когото спокойно да попита дали реакциите на тялото ѝ са нормални.
Искала е да има по-опитни жени, които да ѝ помогнат да премине през този важен етап без страх и усещане за вина.
„Преживяването беше красиво, но тайната не беше“
За Салма проблемът не бил самият първи интимен контакт.
Проблемът бил, че всичко около него трябвало да остане скрито.
Тя предупреждава, че липсата на открити разговори може да доведе и до реални рискове.
Когато младите хора не могат да задават въпроси и не получават достоверна информация, понякога могат да попаднат в ситуации, за които не са подготвени.
Самото нейно първо преживяване се случило в дома на приятеля ѝ, докато родителите му били на долния етаж и гледали телевизия.
Присъствието на възрастни в същата къща подсъзнателно ѝ давало усещане за сигурност.
Тя знаела, че ако възникне някакъв проблем, наблизо има хора, които могат да помогнат.
Според нея мълчанието не спира младите хора
Една от основните идеи, които Салма защитава, е, че забраната за разговор не означава, че дадено поведение няма да съществува.
Родителите могат да имат определени очаквания.
Религиозните общности също могат да поставят правила.
Но младите хора продължават да имат чувства, любопитство, връзки и въпроси.
Затова според нея откритият и отговорен разговор е много по-полезен от пълното мълчание.
Тя смята, че интимността е естествена част от човешкия живот, а най-проблемното често е именно отказът да се говори спокойно и зряло за нея.
Единственото ѝ съжаление
Днес Салма казва, че е благодарна за начина, по който е протекло първото ѝ преживяване.
То ѝ помогнало да разбере какво очаква от близостта, доверието и отношенията си.
Нейното съжаление е друго.
След това не е имала свободата да говори за случилото се.
Красивият за нея момент трябвало да остане скрит зад мълчание, страх и тайни.
Именно затова години по-късно тя избира да разказва за подобни теми публично – с надеждата други млади жени да имат повече информация, повече подкрепа и по-малко страх да задават въпросите, които ги вълнуват.
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
