Събудих се в 3 часа през нощта: 27 пропуснати обаждания от сина ми и съобщение: „Мамо, помогни ми! Ела бързо!!“

Събудих се в 3 часа през нощта:

27 пропуснати обаждания от сина ми и съобщение:

„Мамо, помогни ми! Ела бързо!!“

Хукнах към дома му като обезумяла.

Когато ме видяха, синът ми и приятелите му пребледняха.

Той каза:

„Аз изобщо не съм ти звънял!“

Но когато си тръгвах, намерих още едно съобщение и замръзнах на място.

В него пишеше…

На екрана имаше само едно изречение:

„Не му вярвай. Аз съм още вътре.“

Сърцето ми се сви.

Обърнах се към къщата.

Прозорците бяха тъмни, а синът ми стоеше на прага и ме гледаше объркано.

— Мамо, какво става?

Показах му телефона.

В мига, в който прочете съобщението, лицето му се промени.

— Това… не е възможно.

— Какво не е възможно?

Той погледна към приятелите си. Никой не каза нищо.

Тогава от втория етаж се чу силен трясък.

Всички замръзнахме.

— Нали каза, че горе няма никого? — прошепнах.

Синът ми не отговори.

Един от приятелите му бавно отстъпи към вратата.

— Трябва да си тръгвам.

Но преди да успее да излезе, входната врата сама се затръшна.

Лампите угаснаха.

Телефонът ми отново завибрира.

„Качвай се. Сама.“

— Няма да ходиш никъде — каза синът ми и ме хвана за ръката.

Точно тогава от горния етаж се чу глас.

Моят собствен глас.

— Мамо, помогни ми! Ела бързо!

Краката ми омекнаха.

Това беше същият глас от гласовото съобщение, което бях получила малко по-рано.

Само че сега идваше от стаята на сина ми.

Той пребледня.

— Аз… трябва да ти кажа нещо.

Оказа се, че преди няколко седмици той и приятелите му започнали да снимат „страшни“ видеа за интернет. Използвали приложение, което можело да имитира чужди гласове. Бяха взели стари мои записи и направили фалшиви съобщения.

— Искахме само да се пошегуваме — каза той. — Но тази вечер никой от нас не ти е писал.

— А 27-те обаждания?

Никой не отговори.

Отгоре отново се чу удар.

Този път синът ми грабна фенерче.

Качихме се всички заедно.

Вратата на стаята му беше открехната.

Вътре нямаше никого.

Само лаптопът светеше върху бюрото.

На екрана беше отворена програмата, която използвали за фалшивите гласове.

Но никой не я докосваше.

Пред очите ни започна да се изписва нов текст:

„Най-после всички сте тук.“

Едно от момчетата извика.

После на екрана се появи видео.

Беше запис от охранителната камера пред къщата.

Дата: преди три месеца.

На кадрите синът ми излизаше от дома си.

След него вървеше момиче, което никога не бях виждала.

Тя плачеше.

После записът прекъсна.

— Коя е тя? — попитах.

Синът ми не можеше да ме погледне.

Един от приятелите му прошепна:

— Елица.

Тишината стана непоносима.

Малко по малко разбрах истината.

Елица била част от компанията им. След жестока шега, заснета и качена онлайн без нейно съгласие, тя спряла да се вижда с тях.

Малко след това изчезнала.

Всички знаели повече, отколкото били признали пред полицията.

— Къде е тя? — попитах с треперещ глас.

Синът ми започна да плаче.

— Не знам.

Телефонът ми отново иззвъня.

Новото съобщение съдържаше адрес.

И само две думи:

„Попитай него.“

Погледнах сина си.

Той се свлече на стола.

— Мамо… мислехме, че ще се върне.

Адресът водеше до стара изоставена вила извън града.

Полицията пристигна минути по-късно.

Когато отвориха заключеното мазе, вътре намериха раница, телефон и дрехи, принадлежали на Елица.

Но самата нея я нямаше.

На следващата сутрин полицията откри и нещо друго.

Телефонът, от който бях получила всичките 27 обаждания.

Той бил включен през цялата нощ.

Според оператора обаче устройството не се намирало във вилата.

Нито в къщата на сина ми.

Сигналът идвал от съвсем друго място.

От дома ми.

Когато се прибрах с двама полицаи, входната врата беше заключена точно както я бях оставила.

Вътре всичко изглеждаше непокътнато.

Докато не стигнахме до спалнята.

Върху възглавницата ми лежеше телефонът на Елица.

Екранът светна.

Получих последно съобщение:

„Благодаря, че този път дойде навреме.“

А зад нас се чу тихо щракване.

Вратата на спалнята се заключи.

Тази история е художествено пресъздадена и адаптирана с развлекателна цел. Имената, персонажите, детайлите и ситуациите са измислени или променени. Всякакви прилики с реални личности или събития са случайни.