реклама
Каквото и да кажем за легендата Христо Стоичков, ще е малко и това не е клише – той подари детство на цяло поколение, радваше феновете на 7 континента, съдиите не бяха много щастливи да го видят на терена, но после му ставаха приятели, той постигна мечтата на народа – и ние, българите, да имаме „Златна топка“ и да се гордеем със себе си на световни футболни финали. И всичко това – само за 59 години от вечността. Както се пее в една песен на агитката на ЦСКА – Стоичков наистина е само един и затова можем да му пожелаем здраве и любовта на поколенията в семейството да се множи. Вярваме, че и феновете му у нас и по света ще продължат да разказват легендатата за него. Но откъде започва всичко, кои са били съкровените му мечти, кои хора са били най-близко до него, когато е бил онова палаво, будно и устремено към целите си дете? Специално за „Труд news“ говори Петя Стоичкова – сестрата на Камата:
– Здравейте, Ивановден в България е национален празник, но преди него е 08.02.1966 г.. Какво дете беше Христо Стоичков?
– Брат ми винаги като дете беше много борбен, искаше във всичко да е първи. Имахме прекрасно детство. От цялата махала децата се събирахме и играехме на различни игри, но най-вече, когато момчетата играеха футбол, още тогава батко се отличаваше от другите. Това си е ген, наследил го е от татко и от дядо.
– Сега и двамата сте баба и дядо на общо 6 внука. Това ли е най-голямото щастие?
– За сега аз съм с 4, а батко е с 2. Дай Боже, някой да има още! Това е най-голямото щастие за нас. Внуците ни дават сила. Защо казват, че внуците са по-мили от собствените ни деца, ами – защото ние се грижим за тях и така се връщаме в годините, когато сме се грижили за нашите деца.
– Да поговорим за футболния ген. Знаем, че във Вашето семейство той живее вече 3 поколения, а, дай Боже- и 4. Как Христо Стоичков стана футболист? Кога направи първите си стъпки?
– Футболният ген в нашето семейство наистина живее 3 поколения за сега, но моята първородна внучка също играе футбол с номер 8. Има много, много талантливи деца и вярвам, че някой ден ще имаме отбор, с който ще изживеем хубави емоции.
– Ицо носи титлата „батко“. Разкажете ни за момент, в който наистина е бил гръб за Вас и семейството.
– „Батко“! „Батко“ за цял живот! Той си е моят батко. Никога няма да се обърна към него с име или фамилия. Така са ме възпитали мама и татко. За всичко мога да разчитам на него, когато съм имала нужда. За всичко мога да разчитам на него, както и на снаха ми Мариана.
– Връщам се 30 г. назад. Аз бях на 8, но мога да спомена част от емоциите си на всеки мач от Световното в САЩ. Сега е модерно да се показват семействата на играчите в такива моменти. Но тогава не беше така популярно. Как вие вкъщи преживявахте головете му в Америка, Златната топка…успехите на националния отбор и неговите лични?
– Вкъщи вратата вечно беше отворена! Всички мачове, голове, успехи, награди на брат ми преживявахме с много сълзи от радост. Всички хора, които идваха, да изразят емоции пред блока ни в „Тракия“. Беше невероятно и запомнящо се за цял живот! Всички като едно семейство без завист и злоба, с песни и танци до зори!
– Труден, но и романтичен момент бе трансферът в Барселона. От една страна – големият Кройф го избира да играе в най-великия клуб в света, но от друга- българин излиза от социалистическа държава и тръгва към големия свят. Вие споделяте тези години с него там. Как се живеехте тогава?
– Труден момент, но все пак – сбъднатата мечта на батко: „Един ден ще стъпя на големия терен!“. Само той си знае с колко лишения, труд и пот е преминал през това, за да е самият той сега. Ние, когато сме ходили в Барселона, винаги снаха ми Мариана ни обгрижваше. Там животът беше друг, а сега – една дестинация.
– Семейството винаги е било обществено активно. Това характер ли е? И един малко по-пикантен въпрос-мислил ли е някой от вас за политическа кариера?
– О, с каквото можем, помагаме! Това си е до човек и характер. Никога и никой не го е вълнувала политиката.
– Имате една много силна черта-крайната справедливост – било към съдии на терена, било към „приятели“, Ицо я възпитаваше дори и у нас-феновете чрез цветущия си език. Имаше периоди в годините, в които обаче откровено мои колеги умишлено злоупотребяваха с личното ви пространство. Какво мислите за тази черта и за тези скандали?
– С риск да засегнем някого, си му го казваме в прав текст. Много Ваши колеги пишат неверни статии не само за фамилията ни, но да са живи и здрави! Има кой да ги съди! Рано или късно всеки си получава заслуженото!
– Всички знаем за хобитата на Камата – риболова, голфа, но ще попитам за едно общо ваше хоби – пеенето. Откъде идва интересът към него? От това, че сте весели хора, че обичате хубавата музика (не само сръбска) или е имало и пеещи в рода?
– Всеки намира неща, които му носят положителна енергия. Всички пеем. Може да е фалшиво, но който пее, зло не мисли!
– Според Вас кога и дали някога България ще има втори Христо Стоичков?
– Христо Стоичков Стоичков, първородният син на Пенка и Стоичко Стоичкови. Той е един за нашето време! Дай Боже, някой ден, както казах, имаме много талантливи деца, да постигнат неговите успехи!
– Няма да крия, че подарих своята книга „На Испания с любов“, която включва първите му интервюта за испански издания, на г-жа Пенка Стоичкова и в посланието към нея написах, че тя винаги и завинаги ще е майката, която ни подари Стоичков. Бих искала отново да я поздравя и да й благодаря за това. Какво бихте пожелала на Ицо след всички тези години и за всички бъдещи?
– Искам да пожелая на батко и Мариана най-малко още 37 години ръка за ръка, здраве и щастие. Батко, на теб – честит рожден ден! Здраве, здраве! Благодаря ти за всичко, радвай се на внуците, изгубеното време не се наваксва! Прегръдки, обичам ви всичките!
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
