реклама
Ям обяда си на бюрото в работата. Моят колега, който седи точно до мен, е веган. Вчера ядох хамбургер и тя нежно каза: „Може ли, моля те, да не носиш месо на бюрото? Миризмата ме кара да се чувствам зле.“ Тонът ѝ не беше остър, но разбрах, че ѝ е неудобно. Не знаех какво да кажа. Не исках да нараня никого, просто беше обяд.
Тази сутрин влязох в офиса и се стопих на място. На таблото за обяви имаше ново съобщение от отдел „Човешки ресурси“: „За да поддържаме комфортна среда за всички, моля, използвайте стаята за почивка за ядене на храни със силна миризма.“ Никой не беше посочен поименно, но аз разбрах за какво ставаше дума.
Първоначално се чувствах раздразнена. Нямаше правило, което да забранява да ям на бюрото си. Но с течение на деня започнах да мисля по-сериозно. Колегата ми не искаше да ме уязви, просто беше честна относно комфорта си, по същия начин, по който и аз бих реагирала, ако нещо ме притеснява.
Затова на следващия ден занесох обяда си в стаята за почивка. За моя изненада, тя дойде по-късно с усмивка и домашно приготечено веганско бисквитче. „Благодаря, че разбра,“ каза тя. Усмихнах ѝ се и осъзнах, че понякога добротата не е въпрос на това кой е прав – а избор да се постави уважението над егото. Малкият този момент ме подсети, че работната атмосфера е по-гладка не само заради правилата, а заради емпатията. Малко внимание може да превърне напрежението в разбиране и дори в приятелство.
Публикувано от Редакция „СВ Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
