Една нация не е магистрали. 7 от 10 портрета в Ла Скала са на Българи!

Защо има 9% ДДС за туризъм и 20% ДДС за книги, концерти?

Когато Италия се пречупва под напора на фашистите през Втората световна война,
изниква един огромен въпрос. Кое е това нещо в Италия, което трябва да се унищожи,
за да се сломи духа на хората, съпротивляващи се на кафявата чума с всички сили?
И един офицер от СС, дипломирал се по история на изкуствата именно в Италия, казва:
„Ла Скала. Трябва да разрушим Ла Скала. Така ще разрушим духа на тази страна.
Ще я ударим право в сърцето.“

И точно така правят. Масирани, жестоки, адски бомбардировки над Милано с една
цел – Ла Скала. Сриват я. Италия става поредното парче от фашисткия пъзел.

Когато войната свършва – при разруха, глад, недоимък, мизерия – първото нещо,
което италианците правят, е да възстановят театъра. Виждала съм това в документален
филм. Деца. Старци. Хора с по една ръка. Жени. Всички. С голи ръце разчистват
руините.

Някога, когато учех в Италия, дядото на мой колега ми каза нещо, което винаги
ще помня. Каза ми: „Когато Ла Скала отново отвори врати, ние най-сетне повярвахме,
че войната е свършила. Нашето сърце биеше отново.“

Не става дума изобщо за глад, недоимък и оцеляване. Става дума за това, че когато
си вторачен в корема си, нищо добро не те чака.

Видяла съм две и двеста в тоя живот. Кой знае още какво има да видя. Правила
съм какво ли не, за да си спестя парите за най-евтиния билет за опера. Да си купя
книга. Няма начин да повярвам, че видите ли, нямането ни отдалечава от културата.
Не. Съзнателното съсипване на образованието, съзнателното промиване на мозъци
с чалга, брадъри и гнусотии, съзнателната липса на грижа за културата – това прави
нещата толкова трагични в България. Питала съм около пет милиона пъти, пак питам:
защо има 9% ДДС за туризъм и 20% ДДС за книги, концерти, оперни спектакли? Защо?
Мисля, че всички знаем защо.

И разберете: една страна, една нация не е магистрали, политици и риалити програми.
А именно култура!

Пак ще се върна на любимата си опера и на нещо, което също много често разказвам.
В централното фоайе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни
маслени портрета. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни
певци, които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и
възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. Десет портрета. Знаете
ли колко от тези портрети са на български певци? Не предполагайте, ще ви кажа
веднага – седем*. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това
изкуство.

Та, не става дума само за оцеляване. Защото така се оскотява. И защото дори в
Библията е казано: с единия хляб не се живее. Нация без културни потребности и
натрупвания е обречена. На много неща. Включително на глад. / Площад Славейков