На 35, а вече отхвърлен! Да помогнем на Благо!

Това е историята на Благо. Случайно с него се среща Симеон Димчев, който накратко описва трудностите, през които мъжът преминава ежедневно. Благо е млад – в разцвета на силите си и макар, че е инвалид, той би искал да води пълноценен живот и… да работи.

За българските работодатели обаче, наематето на служител с ТЕЛК-ово решение е сериозно „предизвикателство“. Мъжът живее в асеновградско село, но често може да бъде видян в Пловдив, където тегли хора с кантара си, срещу 50 стотинки…

Ето какво написа Симеон в социалната мрежа:

„Здравейте, нуждая се от Вашата помощ. Става дума за млад мъж, намиращ се в едно незавидно положение. Това е Благо. На 35 години. Срещнах го на ул. „Иван Вазов“ до стълбите на Народната библиотека. Един от мнозината, които имат нещастието да бъдат с трайно намалена работоспособност – с решение на ТЕЛК му е призната 90% инвалидност.

По негови думи лекарска грешка му коства левия крак, поради което ежемесечно получава пенсия за инвалидност на стойност от 200 лева. Живее със своята майка в село, близко до Асеновград – не назова името му. Въпреки неговото положение, той може да шофира – десният му крак безупречно функционира, а колата му е автоматична. Разказва, че ежедневно кара майка си до работното й място, а след това се разполага някъде, където очаква някой друг човек да се претегли на кантара му за 50 стотинки.

Преди време е бил регистриран като безработен в Бюрото по труда. Преминал е дори обучение за работа, но потенциалният работодател не го е искал. Казали са му, че ще му бъде трудно придвижването до Пловдив и не искали да го поставят в такива ежедневни затруднения. Твърди, че работодателите били нетолерантни и не искали да наемат на работа трудоустроени.

Макар и да е признат като инвалид, Благо иска да работи. Длъжността нямало значение, стига да може да я извършва качествено. Нормална работа не е вършил от години.

Ежедневно хората в неравностойно положение са подминавани, съжалявани или игнорирани сякаш са невидими. Но те са тук – живи и жадни за работа и нормален живот. Дишат същия въздух, който и ние, смеят се като нас, щом нещо ги зарадва, плачат като нас, щом нещо ги натъжи.

Лично Благо не го познавам – но и не ми дава сърце да видя млад човек като него, който в разцвета на силите е сякаш отхвърлен от обществото като непотребен и ненужен. Трябва да правим добро, това ни отличава от животните, българинът има нужда от пример, че да правиш добро на другите не е нещо лошо. Затова Ви умолявам – помогнете ми да разгласим тази история до повече хора и да му помогнем отново да бъде част от обществото.

За връзка с Благо – 087 603 9333 ( предоставям този телефон публично с надеждата, че хората ще се свързват с него само, за да му предложат своята помощ)“.