Златолист или вярата, която лекува

Усещане за непреходност се рее над разнебитените къщурки, вкопчени в скалистата
гръд на планината, спуска се ниско над пясъчното корито на пресъхнала река, следва
обраслите с трънаци пътеки и пасища и се настанява тихомълком зад стените на стария
храм на село Златолист.

Златолист е свято място. Усещаш го още щом поемеш по тясната асфалтирана ивица,
която свързва този целунат от вечността кът с останалата част на света. Зарей
поглед към пясъчните пирамиди в околностите на селото. Те не са толкова мащабни
и зрелищни като „посестримите“ им в съседния Мелник, но пък крият в потайностите
си магнетични гледки и възможност за уединение сред природата. Хората идват най-вече заради храма “Свети Георги” и спомена за легендарната пророчица, живяла
някога тук. Построен е през 1857 година на мястото на църква от 9 век. Изрисуван е целият
със странни, противоречащи на каноните на православието изображения. В притихналия
полумрак различаваме помътнелите от времето образи на Дявола с арбалет, на Свети
Христофор с конска глава, на гола до кръста Мария Магдалина…  По всяко време църквата посреща поклонници, дошли от всички краища на България
в търсене на лек срещу болежките и упование на душевните си терзания. Причината
е, че в началото на 20-ти век храмът е бил дом на известната лечителка и ясновидка
Преподобна Стойна, сочена като предшественичка на Ванга. И макар, че не е канонизирана
като светица от Православната църква, Пророчицата е била силно почитана както
приживе, така и след смъртта й през 1933 година.

Какво знаем за Преподобна Стойна?

 Родена е на 9 септември 1883 година в село Хазнатар на територията на днешна
Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка и ослепява, в резултат
на което се появяват безспорните й ясновидски и лечителски способности. Получава
прозвището „Преподобна“ заради аскетичния й начин на живот. Обитава скромно обзаведена
стаичка в пълно уединение, а когато навършва 16 години насън й се явява Св. Георги,
който й заръчва да помага на хората. През 1913 г. семейството й се преселва в
България. На път за Петрич, минавайки през днешното село Златолист, Стойна решава
да остане да живее в храма „Св. Георги”. Тук тя прекарва остатъка от живота си
в пост и молитви. До смъртта й хората се обръщат към нея за помощ, съвет, утеха
и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали
за светица.

Преподобна Стойна обитавала тясна стаичка на втория етаж на църквата, която е
запазена и до днес. Тук е леглото й, голямата икона, чергите… Клаустрофобичното
помещение е пропито със святост и покой. Именно тук първо се отбиват болните,
отчаяните, обезверените… Всеки търси лек и утеха чрез духовно общение с непризнатата
светица. Но за целта трябва да се събуеш и да пристъпиш прага на стаичката със
смирение, да се уединиш с молитвата си, да оставиш малък дар от себе си. Таванът
е покрит със снимки. Има поверие, че ако закачиш своя лик до останалите, ще се
радваш на завидно здраве. На ниска масичка на втория етаж има книга, в която всеки
записва желанията си. Според старите хора от селото Стойна лежала като мъртва в продължение на дни.
Тя твърдяла, че през това време напуска тялото си и разказвала странни истории
за срещите си в други измерения. Виждали са я да левитира над мраморната плоча
с двуглав орел, разположена в центъра на черквата точно под купола. Хората вярват,
че камъкът с орела излъчва лечебна сила. Затова те стъпват боси върху плочата
с надеждата, че тя ще изсмуче болките от тялото и терзанията от душата им.

В двора на църквата е гробът на Преподобна Стойна, където винаги са поставени
свежи цветя. Тук се намира и гигантският трийсетметров чинар на 1295 години –
редовен участник в класацията Дърво на годината. Препоръчва се да прегърнеш ствола
му и да останеш така известно време, за да се пречистиш, а после да се полюлееш
на люлката, закачена за клоните, че да се отърсиш от душевните несгоди. На тръгване
непременно отпий глътка лековита вода от чешмата. И най-важното – запази огънчето
на надеждата в душата си.

Пътешествия без край . Венета Николова